Няма кой

10 may 2008, 23:12

Poesía » De amor

666 0 1

И няма кой

И няма как

Сами сме в този мрак

А сърцето океан е

Раздирано от хиляди мечти

И дърпат ме повличат ме

Удавих се във тях почти

И няма кой

И няма как

Сами ще бъдем в този мрак

И душата дъното усети

Объркана трепери и крещи

Удавена не ще засвети

Тъй както светят нейните сълзи

И няма кой

И няма как

Сами завинаги във този мрак

И тялото разбира че всичко ще изгуби

Усеща болката как блъска

Раздира всяка негова страна

Ако и тя изчезне

Наистина ще съм сама

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.