10.05.2008 г., 23:12 ч.

Няма кой 

  Поезия » Любовна
617 0 1
 

И няма кой

И няма как

Сами сме в този мрак

А сърцето океан е

Раздирано от хиляди мечти

И дърпат ме повличат ме

Удавих се във тях почти

 

И няма кой

И няма как

Сами ще бъдем в този мрак

И душата дъното усети

Объркана трепери и крещи

Удавена не ще засвети

Тъй както светят нейните сълзи

 

И няма кой

И няма как

Сами завинаги във този мрак

И тялото разбира че всичко ще изгуби

Усеща болката как блъска

Раздира всяка негова страна

Ако и тя изчезне

Наистина ще съм сама

© Десислава Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги има !!! Който търси намира ...
    ако ли не любовта при него сама идва !
    Браво. Поздрави !
Предложения
: ??:??