19 июл. 2005 г., 23:44

Няма проблем

1.2K 0 9
Разби се денят като скъп порцелан,
предаде на клоуна тайния знак,
съблече го цял по частица от свян,
по лист от предписани мъдри слова.
Сега погледнете очите му - ден
е сбъркал дома си през тази врата,
кръстосал нозете си, пие кафе,
поело парченцата мътна вина.
Не го отминавайте, няма следа,
ех, ще се прокрадне в парливия вкус,
и...не загорча ли ви между смеха?
Това е от черното нощно кафе.
Но вие изпийте го, то е балсам,
приготвен от капчиците "No problem!"
и ако през глътките по еталон
заскърца и пясък от скъп порцелан,
това е денят, онзи пръснал се ден,
не този с кръстосани колене,
а онзи от палавост спънал нозе,
преглъщайте, той е наказан за днес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дими Фильова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви много, Мария и Джейни, и аз се уча от вас, и то много!
  • И още нещо -Дими,Фабиана,Дамаянти-вие много ми помогнахте миналото лято,когато мислех да се отказвам да пиша.Окуражихте ме с добра дума и аз се почувствах почти длъжна да пиша.БЛАГОДАРЯ ВИ!
  • Дими,как не съм прочела този прекрасен стих!
    "Сега погледнете очите му - ден
    е сбъркал дома си през тази врата,
    кръстосал нозете си, пие кафе,
    поело парченцата мътна вина."
    Докато четях стиха ти,възкликнах/Господи ,каква изящност на думи и образи/.Благодаря Дими за удоволствието!Има какво да учим от теб!
  • Благодаря ти, Неда, ще те послушам и няма да се обръщам назад, късмет и на теб!
  • Имам чувството, че докато чета този стих редовете палаво ми намигат. Знаеш ли, Дими, това и много други твои стихотворения е творба с душа.Късмет и само напред!!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...