В прегръдките си ме държиш.
Стискаш здраво.
И ме молиш да не тръгвам.
Никога.
През сълзи едва ми се усмихваш.
Копнееш да ме спреш.
... Сякаш усмивката ти ще ме спре.
Остави ме.
Сърцето си аз другаде оставих.
В ръце, смразяващо студени,
далеч от тук, от теб.
Няма смисъл да ме стискаш.
Да ме молиш. Ти. Недей.
Пусни ме. Нека да си ида.
Със това сърце - потъпкано и поругано,
да си тръгна.
... Повярвай, никак не е рано.
© Полина Все права защищены