28 апр. 2011 г., 11:51

Няма те

659 0 0

Няма те

 

В минутата преди да отлетиш

Преди да почнат да текат безкрайни часове на раздяла

Ти не забравяй  прочети тоз стих и виж

Душата ми излята тук е цяла

 

Объркана пред тебе тя стои

Объркана душата ми трепери

И знай че с теб и тя ще полети

И винаги до теб ще я намериш

 

Забързан през деня едва ли ще ме забележиш

Но вечер в тишината на хотелската ти стая

Ще лягам аз до теб  ще бъда тая

Която те приспива и ти шепне че те чака

 

Без страх повярвай на очите които молят

Без страх повярвай на душата която стене  че ù липсваш

Без страх повярвай на устните които пазят дъха на твоята целувка

До минутата когато се завръщаш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Мургова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...