28.04.2011 г., 11:51

Няма те

661 0 0

Няма те

 

В минутата преди да отлетиш

Преди да почнат да текат безкрайни часове на раздяла

Ти не забравяй  прочети тоз стих и виж

Душата ми излята тук е цяла

 

Объркана пред тебе тя стои

Объркана душата ми трепери

И знай че с теб и тя ще полети

И винаги до теб ще я намериш

 

Забързан през деня едва ли ще ме забележиш

Но вечер в тишината на хотелската ти стая

Ще лягам аз до теб  ще бъда тая

Която те приспива и ти шепне че те чака

 

Без страх повярвай на очите които молят

Без страх повярвай на душата която стене  че ù липсваш

Без страх повярвай на устните които пазят дъха на твоята целувка

До минутата когато се завръщаш

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Мургова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...