Няма те до мен... да дишам спирам.
Бавно ме убиваш... аз умирам.
Няма те до мен... обзема ме тъга.
Бавно мe убиваш... пуста е моята душа.
Няма те до мен... жива ли съм аз не знам.
Бавно ме убиваш... не мога любовта си да ти дам.
Няма те до мен... дъжд от сълзи вали.
Бавно ме убиваш... не знаеш колко ме боли.
Няма те до мен... по прашен път вървя.
Бавно ме убиваш... а той изчезва под моите крака.
Няма те до мен... взирам се, търся твоето лице.
Бавно ме убиваш... къде са твоите ръце?
Няма те до мен... Къде си? Страх ме е!
Бавно ме убиваш... пропадам някаде и тъмно е.
Няма те до мен... Нощ ли е или е ден?
Бавно ме убиваш... не остана сила в мен.
Последен вик и падам в пропастта!
Събуждам се! Сън ли бе това?
© Диди Димитрова Все права защищены