29 апр. 2009 г., 22:34

Няма врата

874 0 0

Не ме обвинявай безмилостно,
нима не знаеш след какво оцелях?
Долавям го все още смисъла,
долавям живота, разбирам смъртта.
Излъгах се толкова пъти,
или само веднъж... не разбрах,
че виждам се мътна в гнева си,
недостатъчно силна да победя.
Съзирам го ясно погрома
и не виждам в очите им блясъка.
Знам, вечно ще бъда сама, на перона
ще чакам приятелството... и любовта.
Затова не ме обвинявай и ти,
уморих се да мразя деня си,
уморих се да бъда затворник
зад решетките на неспособността на ума си
да ме утеши завинаги.
Чувствам се грешна, нестойностна
пак съм си аз и пак в самота
изгубих се, върнах се и ще живея така,
няма спасение - няма шега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...