29 апр. 2009 г., 22:34

Няма врата

872 0 0

Не ме обвинявай безмилостно,
нима не знаеш след какво оцелях?
Долавям го все още смисъла,
долавям живота, разбирам смъртта.
Излъгах се толкова пъти,
или само веднъж... не разбрах,
че виждам се мътна в гнева си,
недостатъчно силна да победя.
Съзирам го ясно погрома
и не виждам в очите им блясъка.
Знам, вечно ще бъда сама, на перона
ще чакам приятелството... и любовта.
Затова не ме обвинявай и ти,
уморих се да мразя деня си,
уморих се да бъда затворник
зад решетките на неспособността на ума си
да ме утеши завинаги.
Чувствам се грешна, нестойностна
пак съм си аз и пак в самота
изгубих се, върнах се и ще живея така,
няма спасение - няма шега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...