Няма врата

Не ме обвинявай безмилостно,
нима не знаеш след какво оцелях?
Долавям го все още смисъла,
долавям живота, разбирам смъртта.
Излъгах се толкова пъти,
или само веднъж... не разбрах,
че виждам се мътна в гнева си,
недостатъчно силна да победя.
Съзирам го ясно погрома
и не виждам в очите им блясъка.
Знам, вечно ще бъда сама, на перона
ще чакам приятелството... и любовта.
Затова не ме обвинявай и ти,
уморих се да мразя деня си,
уморих се да бъда затворник
зад решетките на неспособността на ума си
да ме утеши завинаги.
Чувствам се грешна, нестойностна
пак съм си аз и пак в самота
изгубих се, върнах се и ще живея така,
няма спасение - няма шега.