3 нояб. 2018 г., 20:24

Няма връзка

Поэзия

772 3 6

Аз не мога без тебе,
без любов се разпадам,
без целувка човешка,
без добро и пощада.
Аз не мога да мисля,
и да гледам, и дишам,
и не мога да пиша
смисъла си безстишен.
Аз не мога да чувствам
милосърдност безбрежна
и да вярвам в безбройни
смях, любови и грешки.
Щом мигът ми се случи,
аз го хващам и падам,
като нота се спускам
до смеха на душата
и не мога да бягам.
Ти си моят човек.
Но избяга безследно
и сега съм проклета...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Веси_Еси (Еси)

Изключителен стих! "...без любов се разпадам..."!!! Истинско и силно!

2018-11-04T17:56:27+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Силата да се усетиш в това състояние,е необходимостта да бъдеш силна, за да преодолееш болката от нещо невъзвратно!

2018-11-04T11:08:41+02:00
limeruna (Йоана)

Хората сме от проклети по-проклети, когато ни боли... Благодаря Ви

2018-11-04T11:00:01+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Защо не проклет и той.

2018-11-04T10:36:26+02:00
LiaNik (И.К.)

Много хубаво стихотворение! Хареса ми. Ама такъв герой- любим, който бяга от любовта, просто се преболява...А прекрасни хора има и оценяват... Поздравления за хубавите редове!

2018-11-03T22:12:06+02:00