limeruna (Йоана)
564 3371
3.11.2018 г., 20:24 ч.

Няма връзка 

  Поезия
545 3 6

 

Аз не мога без тебе,
без любов се разпадам,
без целувка човешка,
без добро и пощада.
Аз не мога да мисля,
и да гледам, и дишам,
и не мога да пиша
смисъла си безстишен.
Аз не мога да чувствам
милосърдност безбрежна
и да вярвам в безбройни
смях, любови и грешки.
Щом мигът ми се случи,
аз го хващам и падам,
като нота се спускам
до смеха на душата
и не мога да бягам.
Ти си моят човек.
Но избяга безследно
и сега съм проклета...

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изключителен стих! "...без любов се разпадам..."!!! Истинско и силно!
  • Силата да се усетиш в това състояние,е необходимостта да бъдеш силна, за да преодолееш болката от нещо невъзвратно!
  • Хората сме от проклети по-проклети, когато ни боли... Благодаря Ви
  • Защо не проклет и той.
  • Много хубаво стихотворение! Хареса ми. Ама такъв герой- любим, който бяга от любовта, просто се преболява...А прекрасни хора има и оценяват... Поздравления за хубавите редове!
  • Аз съм първият, който бе убеден в стопроцентовия ти поетичен талант, Йоана. И никога няма да се отрека от думите си, защото цели 50 години се занимавам с поезия и мога да различа поетичното злато от пиринча. Страхотен стих, който не може да въздейства единствено на каменно сърце. И поантата си я вземам за спомен:

    "Щом мигът ми се случи,
    аз го хващам и падам,
    като нота се спускам
    до смеха на душата..."

    Жестоко прозрение! Свалям ти шапка!
Предложения
: ??:??