Няма я душата ти?!
Отиваш ли?
Върви, върви, върви по пътя...
Напред, напред, напред, не спирай...
Не се обръщай и не целувай в здрача моите сълзи...
А слънце няма, нощта е твърде дълга,
но ти не спирай, все напред върви!
Обърна се. Защо? Видях те!
Видях те! Нямаше очи!
Къде си?! Няма я Душата ти?!
Къде си!? Нищото ме вцепени!
Обърна се. И твърде късно!
Видях те... Нямаше очи...
Върви напред, при мене не се връщай,
иди си, моля те, върви!
Душата ти - уви! Пустиня...
Стенания, мираж и нищета.
Духът ти - писък, страдаща робиня.
Сърцето - голо!... Самота!...
Отиваш ли?
По пътя дълъг хиляди лица ще срещаш,
но моето ти винаги помни,
помни треперещия поглед, треснат,
когато те погледнах... Нямаше очи!...
Отиваш ли?
Дано намериш
трупа на мъртвата ти, мъчена душа,
Траур бял. Черен мирис на мърша.
Тяло жежко. Студено... Тъга...
...По пътя ,в ада се издигаха, от раната жестока кървавите ти следи...
...За рая твърде лъвски е за тебе скока, но ти не спирай... Все напред върви!!!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
