vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
2 окт. 2007 г., 08:11

Няма я душата ти?! 

  Поэзия
728 0 6
 

Отиваш ли?

Върви, върви, върви по пътя...

Напред, напред, напред, не спирай...

Не се обръщай и не целувай в здрача моите сълзи...

А слънце няма, нощта е твърде дълга,

но ти не спирай, все напред върви!


Обърна се. Защо? Видях те!

Видях те! Нямаше очи!

Къде си?! Няма я Душата ти?!

Къде си!? Нищото ме вцепени!


Обърна се. И твърде късно!

Видях те... Нямаше очи...

Върви напред, при мене не се връщай,

иди си, моля те, върви!


Душата ти - уви! Пустиня...

Стенания, мираж и нищета.

Духът ти - писък, страдаща робиня.

Сърцето - голо!... Самота!...


Отиваш ли?

По пътя дълъг хиляди лица ще срещаш,

но моето ти винаги помни,

помни треперещия поглед, треснат,

когато те погледнах... Нямаше очи!...


Отиваш ли?

Дано намериш
трупа на мъртвата ти, мъчена душа,

Траур бял. Черен мирис на мърша.

Тяло жежко. Студено... Тъга...


                 ...По пътя ,в ада се издигаха, от раната жестока кървавите ти следи...

...За рая твърде лъвски е за тебе скока, но ти не спирай... Все напред върви!!!...

© Йоанна Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стресна и... ме очарова!
    Поздравления!
  • БРАВО!
  • ...Аз просто не знам какво да кажа...това е един толкова голям жест на уважение,че...Много малко деца на моята възраст могат да се похвалят с такова мнение за тях на по-големи хора...А аз ще благодаря,че съществуват хора като вас,и ще ви подаря най-голямата и топла усмивка,която сте срещали някога...И да,наистина,откровена съм!
  • Коментара ми не се основава специално на това стихотворение, а изцяло на творчетсвото ти.
    Съвсем случайно попаднах на произведенията ти ... и съвсем неусетно ги прочетох на един дъх. Едно след друго докато не стигнах до края. Не се впечатлявам лесно...иска се много усилие от някой за да ме шашне. Но след твоите стихове и разкази останах безмълвна...просто седях с поглед зареян в монитора и се отдадох напълно на хаотичните мисли ... на красивото мрачно чувство в душата което ми дава енергия и воля....
    Може да звучи банално, но искрено и чистосърдечно ти желая да продължиш да развиваш таланта си, да не изневеряваш на себе си и на стила си и да се довериш на сърцето си ....
  • Страхотен стих! Направо ме вцепени!
    Поздрав!
  • Много хубав и тежък стих, Йоанче!
    Но тази картина ми бръкна в душата!
    Поздравления и прегръдка за теб!
Предложения
: ??:??