21 янв. 2015 г., 07:52

Няма заглавие. Няма и да има. 

  Поэзия
516 0 3

 Не съм поет. И рими трудно сплитам.
 Освен, когато, в малки нощни часове
 след бирата поредна, недопита,
 си спомням за безкрайни часове, 
 в които спорили сме за нещата от живота
 и за живота на нещата в светове,
 далечни, тъмни, неразкрити.
 
 А масата една и съща е,
 и свещите догарят, разпуква се зора,
 кафето ври на печката, събуждайки от унеса
 тъй сладко дремещите сетива,
 залутани в класическата музика
 на мисли, разпиляни във слова.
 Не съм поет, а искам думи да редя.

© Елена Даскалова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми
  • Важното е, че отзивите са положителни!
  • Ели, писах 6 на твоето стихотворение само заради заглавието. Не казвам, че то не е добро, но заглавието ти е убиец. Смях се няколко минути на него. Браво на креативността ти!
Предложения
: ??:??