Няма заглавие. Няма и да има.
Не съм поет. И рими трудно сплитам.
Освен, когато, в малки нощни часове
след бирата поредна, недопита,
си спомням за безкрайни часове,
в които спорили сме за нещата от живота
и за живота на нещата в светове,
далечни, тъмни, неразкрити.
А масата една и съща е,
и свещите догарят, разпуква се зора,
кафето ври на печката, събуждайки от унеса
тъй сладко дремещите сетива,
залутани в класическата музика
на мисли, разпиляни във слова.
Не съм поет, а искам думи да редя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Даскалова Все права защищены
Не казвам, че то не е добро, но заглавието ти е убиец. Смях се няколко минути на него. Браво на креативността ти!