Няма заглавие. Няма и да има.

21.01.2015 г., 7:52 ч.

Поезия

514 0 3

Не съм поет. И рими трудно сплитам.
Освен, когато, в малки нощни часове
след бирата поредна, недопита,
си спомням за безкрайни часове,
в които спорили сме за нещата от живота
и за живота на нещата в светове,
далечни, тъмни, неразкрити.

А масата една и съща е,
и свещите догарят, разпуква се зора,
кафето ври на печката, събуждайки от унеса
тъй сладко дремещите сетива,
залутани в класическата музика
на мисли, разпиляни във слова.
Не съм поет, а искам думи да редя.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Adri (Йордан)

2015-01-21T22:48:50+02:00

Харесва ми
superelche (Елена Даскалова)

2015-01-21T21:53:36+02:00

Важното е, че отзивите са положителни!
joyce (Анна Банчева)

2015-01-21T17:10:29+02:00

Ели, писах 6 на твоето стихотворение само заради заглавието. Не казвам, че то не е добро, но заглавието ти е убиец. Смях се няколко минути на него. Браво на креативността ти!