Нямам думи за теб
Мога лесно да опиша любовта,
но не и теб, но не и теб...
Понякога душата ти е болна,
толкова, че няма сили даже да умре;
светът е свъсен доктор, недоволен,
зает със себе си, мърморещ: То кой ли е добре!
Тогава ти се иска да не срещаш утрото,
отвъд зората чака те страхът и хищната тълпа;
прерязваш вените с живота, но изкусен лекар
поема те в ръцете си. И срещаш любовта.
Мога лесно да опиша любовта,
но не и теб, но не и теб...
Понякога сред самотата си изгубен,
а наоколо, додето поглед стига, пясъци и студ,
и всяка крачка е сизифовско усилие,
насрещен вятър бавно стяга гърлото ти в клуп.
Бориш се, затъваш повече, накрая падаш,
не знаеш ли - физическа сестра на самотата е смъртта,
халюцинираш рая сред спасителен оазис,
ала спасението е Човек. Повдига те. И срещаш любовта.
Мога лесно да опиша любовта,
но не и теб, но не и теб...
Понякога във влака на живота
заети са купетата на радостта - фалшива или не,
безгрижно пее и танцува тя, но няма благородство,
ни съпричастност, за да отстъпят място и на теб.
И влизаш във вагон Нещастие, вратите хлопват, изход няма,
там също е претъпкано със хора, тънещи във нищета;
и тъкмо примиряваш се, че щастието е измамно,
но то Човек е. С два билета ВИП. И срещаш любовта.
Когато дойде Някой - не поредния - а антипод
на цялата чернилка, болка, самота, нещастие,
с какви слова да го опишеш? Наричаш го Любов
и той за теб е всичко. Начало. Край. Всевластие.
© Таня Донова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Удоволствието е мое, Елена!
-
Толкова истинско, благодаря ти Таня !
-
Краси, щом на теб ти хареса нещо, значи то наистина е хубаво Присъствието ти тук означава много за мен!
-
Изненада ме с този необичаен стих! И ми хареса!
-
Великолепна песен! Харесвам българската естрада като цяло, но някои песни - особено!
Ако постоя още малко в сайта тази вечер, ще си кажа и майчиното мляко, така ме предразположихте да признавам туй онуй
Тази песен ми беше в телефона и си я пусках пътувайки за работа, затварях очи и си се представях на импровизирана сцена, няма да кажа кой пееше солото, нито кои припявахме, но така или иначе работата беше свързана с традиционните срещи на сайта
Ирен, приеми благодарностите ми за отбелязването и чудесната песен!
Ани, защо ли ми звучи познато това с харесването Нищо, ти го дай, ние ще го харесаме вместо теб! -
http://www.youtube.com/watch?v=NJfVxoi64Z0
-
Знам ли... То е старо. По принцип аз рядко си харесвам стихотворенията.
-
Мисля, че това е усещането, което остава след всички други! Каквото и да си преживял в тоя живот, ако си нямал любов, поне веднъж, нищичко си си нямал!
Кога ще видим твоето непубликувано стихотворение? -
Таня, още вчера го четох, но не намерих думи за коментар.
Не, че днес ги намерих...
Усетих, че написаното е написано със сърце, като вопъл
Не знам защо днес като го прочетох отново , докато четох повтарящите се редове -
"Мога лесно да опиша любовта,
но не и теб, но не и теб..."
се сетих за редовете на едно мое непубликувано стихотворение.
Мъжете в моя живот са хубави случки,
но въпреки всичко Любов ги наричах.
Просто се замислих за усещането любов... -
Ани, мила, нито едно мое стихотворение не е "изсмукано" от пръстите, от първото до последното са плод на реалните ми усещания и аз се радвам, че не звучат изкуствено и фалшиво.
Подобни думи от Поетеса с твоя талант за мен са истинска радост! Благодаря ти от все сърце! -
Тежко стихотворение, осъзнато...
-
Я, скъпи гости! Честно казано, не очаквах някой да се отбележи, защото стихото е тежко и е малко по-различно описание на любовта от звездички, цветчета, птичета и балончета. Едно описание на любовта посредством част от нейните антиподи, тя е всичко онова, което самотата, нещастието и болката не са!
Вики, трогна ме, винаги съм искала да мога да се вдъхновя от нечие стихотворение, но признавам си, това не ми е силната страна. Може би е заради "опаката" ми страна... Благодаря ти от сърце!
Жулиета, много мило, топли благодарности и на теб!
Сисинко, толкова неща искам да ти кажа в момента! Имам чувството, че ако беше наблизо, щях да те гушна и да си поплачем... Много ти благодаря, миличка! -
Понякога оставаме без сили
за съпротива, смях или борба,
коприва злобна мислите ни жили,
избираме да тънем в самота.
Тогава точно, сякаш знак отгоре,
над нас се разпростира обичта
и връща ни стремежа да се борим
за светлата си, огнена мечта.
Понякога в едно сърце се крие
ключето към божествена магия.
Поздрави, Таня! -
Много хубав стих...чудесна поанта!
-
Дяволски вярно, Токси!! Дяволски вярно!! ТЯ е Началото и Края!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
