Нямам думи за теб
Мога лесно да опиша любовта,
но не и теб, но не и теб...
Понякога душата ти е болна,
толкова, че няма сили даже да умре;
светът е свъсен доктор, недоволен,
зает със себе си, мърморещ: То кой ли е добре!
Тогава ти се иска да не срещаш утрото,
отвъд зората чака те страхът и хищната тълпа;
прерязваш вените с живота, но изкусен лекар
поема те в ръцете си. И срещаш любовта.
Мога лесно да опиша любовта,
но не и теб, но не и теб...
Понякога сред самотата си изгубен,
а наоколо, додето поглед стига, пясъци и студ,
и всяка крачка е сизифовско усилие,
насрещен вятър бавно стяга гърлото ти в клуп.
Бориш се, затъваш повече, накрая падаш,
не знаеш ли - физическа сестра на самотата е смъртта,
халюцинираш рая сред спасителен оазис,
ала спасението е Човек. Повдига те. И срещаш любовта.
Мога лесно да опиша любовта,
но не и теб, но не и теб...
Понякога във влака на живота
заети са купетата на радостта - фалшива или не,
безгрижно пее и танцува тя, но няма благородство,
ни съпричастност, за да отстъпят място и на теб.
И влизаш във вагон Нещастие, вратите хлопват, изход няма,
там също е претъпкано със хора, тънещи във нищета;
и тъкмо примиряваш се, че щастието е измамно,
но то Човек е. С два билета ВИП. И срещаш любовта.
Когато дойде Някой - не поредния - а антипод
на цялата чернилка, болка, самота, нещастие,
с какви слова да го опишеш? Наричаш го Любов
и той за теб е всичко. Начало. Край. Всевластие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
