11 янв. 2012 г., 23:10

Нямам нужда

774 0 5


Не, нямам нужда

от признания.

Сто хиляди

изтъркани съм чула.

На лъжите,

отвръщах 

със страдание,

на скверността -

със блага дума.

Любов ли -

ха-ха,

толкова банално.

И не любов съм търсила -

любов съм дала.

Страхотно е,

когато си безчувствен,

не те боли

и само нараняваш.

Не, нямам нужда,

толкова е просто.

И Слънцето, Небето -

ще ги има,

когато ние, 

като малки хора,

се мъчим да

повторим 

неповторимото.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jivka Koleva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Препоръчвам на господин Чернев да попрочете нещо за белия и за свободния стих, а и да обърне внимание, че тази творба е в подкатегория "друга". Все пак му копирам нещо от свободната енциклопедия:
    "Бял стих в поезията е стих, в който няма рима, но за разлика от свободния стих, има размер: бял ямб, бял анапест.
    Употребата на този термин е възможна само за тези национални поезии, за които и размер, и рима се явяват характерни, системообразуващи признаци: така например по отношение на древногръцката поезия, в която нещо подобно на рима възниква по-скоро като изключение, и за бял стих да се говори не е прието. Обаче в руската поезия, например, белият стих се ползва в определени периоди (предимно в края на XVIII и началото на XIX век), когато има значителна популярност; особено това се отнася белия ямб, който е широко използван в поемите и стихотворните драми. През XX век употребата на белия стих в руската поезия е в спад."
    По отношение на тази творба споделям мнението на Ели.
  • На стиха липсват римите и стъпката, ритъмът; на образността - поантите и сравненията; на внушението - оригиналността и самобитността.
    Струва ли си да се повтаря многократно изричаното?
  • Наистина добро стихотворение, но си мисля, че на финала по-добре ще звучи
    "се мъчим да
    повторяме
    неповторимото"
    ... в сегашния си вид малко ме спъва, но ти си преценяваш все пак


  • Благодаря Ви ,Елипоздрав!
  • Хубав стих, не знам защо е останал незабелязан.
    "И Слънцето, Небето -
    ще ги има,
    когато ние,
    като малки хора,
    се мъчим да
    повторим
    неповторимото."

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...