11.01.2012 г., 23:10 ч.
Нямам нужда
Не, нямам нужда
от признания.
Сто хиляди
изтъркани съм чула.
На лъжите,
отвръщах
със страдание,
на скверността -
със блага дума.
Любов ли -
ха-ха,
толкова банално.
И не любов съм търсила -
любов съм дала.
Страхотно е,
когато си безчувствен,
не те боли
и само нараняваш.
Не, нямам нужда,
толкова е просто.
И Слънцето, Небето -
ще ги има,
когато ние,
като малки хора,
се мъчим да
повторим
неповторимото.
© Jivka Koleva Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
На стиха липсват римите и стъпката, ритъмът; на образността - поантите и сравненията; на внушението - оригиналността и самобитността.
Струва ли си да се повтаря многократно изричаното? -
Наистина добро стихотворение, но си мисля, че на финала по-добре ще звучи
"се мъчим да
повторяме
неповторимото"
... в сегашния си вид малко ме спъва, но ти си преценяваш все пак
-
Благодаря Ви ,Елипоздрав!
-
Хубав стих, не знам защо е останал незабелязан.
"И Слънцето, Небето -
ще ги има,
когато ние,
като малки хора,
се мъчим да
повторим
неповторимото."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Бял стих в поезията е стих, в който няма рима, но за разлика от свободния стих, има размер: бял ямб, бял анапест.
Употребата на този термин е възможна само за тези национални поезии, за които и размер, и рима се явяват характерни, системообразуващи признаци: така например по отношение на древногръцката поезия, в която нещо подобно на рима възниква по-скоро като изключение, и за бял стих да се говори не е прието. Обаче в руската поезия, например, белият стих се ползва в определени периоди (предимно в края на XVIII и началото на XIX век), когато има значителна популярност; особено това се отнася белия ямб, който е широко използван в поемите и стихотворните драми. През XX век употребата на белия стих в руската поезия е в спад."
По отношение на тази творба споделям мнението на Ели.