11.01.2012 г., 23:10

Нямам нужда

778 0 5


Не, нямам нужда

от признания.

Сто хиляди

изтъркани съм чула.

На лъжите,

отвръщах 

със страдание,

на скверността -

със блага дума.

Любов ли -

ха-ха,

толкова банално.

И не любов съм търсила -

любов съм дала.

Страхотно е,

когато си безчувствен,

не те боли

и само нараняваш.

Не, нямам нужда,

толкова е просто.

И Слънцето, Небето -

ще ги има,

когато ние, 

като малки хора,

се мъчим да

повторим 

неповторимото.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Препоръчвам на господин Чернев да попрочете нещо за белия и за свободния стих, а и да обърне внимание, че тази творба е в подкатегория "друга". Все пак му копирам нещо от свободната енциклопедия:
    "Бял стих в поезията е стих, в който няма рима, но за разлика от свободния стих, има размер: бял ямб, бял анапест.
    Употребата на този термин е възможна само за тези национални поезии, за които и размер, и рима се явяват характерни, системообразуващи признаци: така например по отношение на древногръцката поезия, в която нещо подобно на рима възниква по-скоро като изключение, и за бял стих да се говори не е прието. Обаче в руската поезия, например, белият стих се ползва в определени периоди (предимно в края на XVIII и началото на XIX век), когато има значителна популярност; особено това се отнася белия ямб, който е широко използван в поемите и стихотворните драми. През XX век употребата на белия стих в руската поезия е в спад."
    По отношение на тази творба споделям мнението на Ели.
  • На стиха липсват римите и стъпката, ритъмът; на образността - поантите и сравненията; на внушението - оригиналността и самобитността.
    Струва ли си да се повтаря многократно изричаното?
  • Наистина добро стихотворение, но си мисля, че на финала по-добре ще звучи
    "се мъчим да
    повторяме
    неповторимото"
    ... в сегашния си вид малко ме спъва, но ти си преценяваш все пак


  • Благодаря Ви ,Елипоздрав!
  • Хубав стих, не знам защо е останал незабелязан.
    "И Слънцето, Небето -
    ще ги има,
    когато ние,
    като малки хора,
    се мъчим да
    повторим
    неповторимото."

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...