Онази нощ, онази нощ,
помня я, днес пак ми е трудно да говоря,
лъжите ти деня сковават още,
живота те сковават, ти знаеш ли какво е.
Онази нощ, онази нощ
влиза ми в сърцето, как сграбчва ми сърцето,
още усещам аз дъха й лош,
измамата ти обикаляше лицето.
После въобще нямаше ден,
колко часове го виках и го няма,
просто за секунди ти измами мен,
от пет следобед до полунощ били сме двама.
Ти сутринта била си с друг,
докосваше ме, целуваше с лъжата,
измамен беше красивият звук,
да знаеш почерни, стопи ми душата.
Нямаше ден, часове без ден,
тъжен съм още, понякога плача,
отвън цял, отвътре ти наряза мен
с какви очи казваше Мигове наши.
08.03.21