Mar 14, 2021, 7:35 AM

Нямаше ден

  Poetry » Love
705 0 0

 

                                                         Онази нощ, онази нощ, 

                                                         помня я, днес пак ми е трудно да говоря, 

                                                         лъжите ти деня сковават още, 

                                                         живота те сковават, ти знаеш ли какво е. 

 

                                                         Онази нощ, онази  нощ 

                                                         влиза ми в сърцето, как сграбчва ми сърцето, 

                                                         още усещам аз дъха й лош,  

                                                         измамата ти обикаляше лицето. 

 

                                                         После въобще нямаше ден, 

                                                         колко часове го виках и го няма, 

                                                         просто за секунди ти измами мен, 

                                                         от пет следобед до полунощ били сме двама. 

 

                                                         Ти сутринта била си с друг, 

                                                         докосваше ме, целуваше с лъжата, 

                                                         измамен беше красивият звук, 

                                                         да знаеш почерни, стопи ми душата. 

 

                                                         Нямаше ден, часове без ден, 

                                                         тъжен съм още, понякога плача, 

                                                         отвън цял, отвътре ти наряза мен 

                                                         с какви очи казваше Мигове наши. 

 

                                                         08.03.21 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....