Mar 14, 2021, 7:35 AM

Нямаше ден

  Poetry » Love
701 0 0

 

                                                         Онази нощ, онази нощ, 

                                                         помня я, днес пак ми е трудно да говоря, 

                                                         лъжите ти деня сковават още, 

                                                         живота те сковават, ти знаеш ли какво е. 

 

                                                         Онази нощ, онази  нощ 

                                                         влиза ми в сърцето, как сграбчва ми сърцето, 

                                                         още усещам аз дъха й лош,  

                                                         измамата ти обикаляше лицето. 

 

                                                         После въобще нямаше ден, 

                                                         колко часове го виках и го няма, 

                                                         просто за секунди ти измами мен, 

                                                         от пет следобед до полунощ били сме двама. 

 

                                                         Ти сутринта била си с друг, 

                                                         докосваше ме, целуваше с лъжата, 

                                                         измамен беше красивият звук, 

                                                         да знаеш почерни, стопи ми душата. 

 

                                                         Нямаше ден, часове без ден, 

                                                         тъжен съм още, понякога плача, 

                                                         отвън цял, отвътре ти наряза мен 

                                                         с какви очи казваше Мигове наши. 

 

                                                         08.03.21 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...