14.03.2021 г., 7:35

Нямаше ден

700 0 0

 

                                                         Онази нощ, онази нощ, 

                                                         помня я, днес пак ми е трудно да говоря, 

                                                         лъжите ти деня сковават още, 

                                                         живота те сковават, ти знаеш ли какво е. 

 

                                                         Онази нощ, онази  нощ 

                                                         влиза ми в сърцето, как сграбчва ми сърцето, 

                                                         още усещам аз дъха й лош,  

                                                         измамата ти обикаляше лицето. 

 

                                                         После въобще нямаше ден, 

                                                         колко часове го виках и го няма, 

                                                         просто за секунди ти измами мен, 

                                                         от пет следобед до полунощ били сме двама. 

 

                                                         Ти сутринта била си с друг, 

                                                         докосваше ме, целуваше с лъжата, 

                                                         измамен беше красивият звук, 

                                                         да знаеш почерни, стопи ми душата. 

 

                                                         Нямаше ден, часове без ден, 

                                                         тъжен съм още, понякога плача, 

                                                         отвън цял, отвътре ти наряза мен 

                                                         с какви очи казваше Мигове наши. 

 

                                                         08.03.21 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...