Душата ми е чиста като първи сняг и бяла,
върху нея исках с цветове красиви на дъгата,
да рисува любовта, макар и малко закъсняла,
с един замах на четката и да потуши тъгата!

Уви! Не всичко във живота точно е така,
каквото пожелаваме и веднага то да става,
наистина дойде при мене късно любовта,
но в нея  повече, сивия цвят преобладава!

Ако белият  е чистотата на мечтите,
за една любов божествено красива,
то черният е жестоката реалност в дните,
от закъсняла искреност за истина горчива!

Черно и бяло, се редуват  всеки нов  ден -
и размиват се те пак  в оня, сивия цвят,

не остава и капка надежда във мен,

в този безумно жесток  кръговрат!

"И това ще мине"- ми казва  сърцето,
за цветовете на дъгата  мечтая си аз,
обичам да e пъстроцветно там където,
душевната палитра в мен надига  глас!