7 окт. 2007 г., 10:17

О, господи, октомври ли е вече

815 0 13

О, Господи,
октомври ли е вече?

А Рия
си е толкова далече,
тъй както бе далече и през юни!

Една искрица
пламна помежду ни -
че тя в закачките така ми пасна!

Ала искрата
пламна и угасна -
че тя в закачките си бе голяма,
ала на дело никаква я няма!

Сега ще чакам
следващото лято -
дано е по-щастливо и богато:

да срещна в него
една друга "Рия",
която да обикна. И "забия"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • До другия живот!
    Ала и днес
    аз пак си те следя със интерес!
    Дори и Рия малко да ревнува,
    от теб не би могла да ме откъсне,
    ми се струва!
  • Довиждане до другия живот!!!
  • Ех, Светлана, разминахме се!

    Кой за нашата драма досадна
    е виновен? Единствен Амур!
    Слаб стрелец - не можа да прониже
    две сърца със едничка стрела!
    Аз бях опната струна - към тебе,
    но без отклик във твойта душа.

    Безразсъдно е да се залъгваме!
    Може всеки - жена или мъж -
    много пъти със жар да е влюбен,
    но във всеки любим - по веднъж!

    А - в интерес на истината - в началото стихотворението ми беше:

    "А пък Светлана
    е така далече,
    тъй както бе далече и през юни!"
  • Гледай аз да не те забия, Ангеле!!! После да не ми ревеш на рамото и да ме молиш да ти правя масажчета. Само да ми се оплачеш, че те боли сърцето, внимавай! Ей като видят по-млада жена...Съсипа ме тоя човек! Заряза ме и аз не спя по цели нощи, рева...
    Я и днем теперь не сплю и совсем вобще не сплю, потому что я давно, давно тебя люблю.
  • Ангар,
    написа цяла епопея...
    А аз все още в Хюстън си куфея...
    Да са прежаля ил' да н' са прежаля-
    в акъла ми таз мисъл обикаля...
    То, само със един е тъй стандартно...
    Ам'' ку ти стане нещо прединфарктно?
    На сухо Рия пак ще си остане-
    на босия цървулите ще хване...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...