7.10.2007 г., 10:17

О, господи, октомври ли е вече

809 0 13

О, Господи,
октомври ли е вече?

А Рия
си е толкова далече,
тъй както бе далече и през юни!

Една искрица
пламна помежду ни -
че тя в закачките така ми пасна!

Ала искрата
пламна и угасна -
че тя в закачките си бе голяма,
ала на дело никаква я няма!

Сега ще чакам
следващото лято -
дано е по-щастливо и богато:

да срещна в него
една друга "Рия",
която да обикна. И "забия"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • До другия живот!
    Ала и днес
    аз пак си те следя със интерес!
    Дори и Рия малко да ревнува,
    от теб не би могла да ме откъсне,
    ми се струва!
  • Довиждане до другия живот!!!
  • Ех, Светлана, разминахме се!

    Кой за нашата драма досадна
    е виновен? Единствен Амур!
    Слаб стрелец - не можа да прониже
    две сърца със едничка стрела!
    Аз бях опната струна - към тебе,
    но без отклик във твойта душа.

    Безразсъдно е да се залъгваме!
    Може всеки - жена или мъж -
    много пъти със жар да е влюбен,
    но във всеки любим - по веднъж!

    А - в интерес на истината - в началото стихотворението ми беше:

    "А пък Светлана
    е така далече,
    тъй както бе далече и през юни!"
  • Гледай аз да не те забия, Ангеле!!! После да не ми ревеш на рамото и да ме молиш да ти правя масажчета. Само да ми се оплачеш, че те боли сърцето, внимавай! Ей като видят по-млада жена...Съсипа ме тоя човек! Заряза ме и аз не спя по цели нощи, рева...
    Я и днем теперь не сплю и совсем вобще не сплю, потому что я давно, давно тебя люблю.
  • Ангар,
    написа цяла епопея...
    А аз все още в Хюстън си куфея...
    Да са прежаля ил' да н' са прежаля-
    в акъла ми таз мисъл обикаля...
    То, само със един е тъй стандартно...
    Ам'' ку ти стане нещо прединфарктно?
    На сухо Рия пак ще си остане-
    на босия цървулите ще хване...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...