О, какво си, Любов, покажи ми!
Може би си прегръдка копнежна...
Или думи, изказани в рима,
и целувка една, ала нежна...
Днес в кои очи аз да те зърна?
Зад усмивки надничаш безгласно...
Все те търся назад да те върна,
а ти просто се криеш прекрасно.
Аз те търся, Любов, сред звездите.
Покажи се! Лицето ти зная....
Прегърни тишината в сърцето,
щом те видя, Любов, ще съм твоя.
© Снежина Айдарова Все права защищены