О, Мисли мои, тежки и неясни,

Къде се втурвате и блъскате се бясно,

Какво ви кара да бушувате в морето бурно,

Море на думи неизказани и чувства страстни?

                                                - Напред е изхода - отвръщат те забързани,

                                                Там най-накрая ще сме ние най-щастливи,
                                                Там истината търсим, а тя ще ни очаква,

                                                Повей ни там, назад недей ни връща.

А Чувствата недейте ги забравя,

Те бликат като вода във ручей бистър,

Те първи са, а вие, Мисли, после,

Те раждат се и дават вам криле.

                                                - Чувствата ли? - чудят се двусмислено, 
                                                Та те ни питат нас: „Къде? Кога? Защо?"

                                                И вярват ни, защото ние мислим,
                                                И вярват ни, защото те не знаят как.

Но Делата са по-важните от вас,

Къде така бездейно полетяхте?

На тях дължите вашата победа,

На тях - Делата - истина една.

                                                 - А ний защо да спрем и да пустеем,

                                                 Защо да бъдем винаги забравени отзад,

                                                 Защо да чакаме безспирно нечия победа?

                                                 Без нас делата са изгнили, празни и без глас.

Аз казвам ви, не се лъжете, Мисли мои,

Не се преплитайте една във друга, ред по ред,

Мислите със Чувства истински, са рицарите мои,

А Делата винаги ще греят най-отпред.

                                                  - Защо си тъй жесток със нас, защо отговори ни?

                                                  Кога ще бъдем тъй признати с чест, герои,

                                                  Ти искаш само да робуваме на твойта воля,

                                                  Не ще да бъдем твои верни роби.

О. Мисли мои, не ме оставяйте сега,

Недейте ме заравя сам във болка и тъга,

Те, Чувствата, самотни са, когато вас ви няма,

А Делата празни са - живот във тъмнина.

Мартин

30.07.2007