О, свещена простота

                                                 Завист ли, или параноя,

                                                 или това е подозрение,

                                                 да не харесваш тая или тоя

                                                 направо е болно въображение!

                                                 Сноб, от годините прегърбен,

                                                 с въпроси, изяждащи душата,

                                                 мърмори под носа, загледан

                                                 в тротоара, бягащ под краката:

                                                 Туй, още с жълто на уста,

                                                 седнало в скъпа кола!

                                                 На тоя за какво му е брадата,

                                                 на нея пиърсинга на веждата?

                                                 Младеж - с разбирания криви,

                                                 песните им безобразни, диви...

                                                 Едно време...

                                                 Едно време хубаво беше...

                                                 Народът мирен,

                                                 спокойно се спеше.

                                                 Ходехме на манифестация –                                   

                                                 празници за цялата нация.

                                                 По бригадите бе красотата –

                                                 песни, танци, на три ката хорàта...

                                                 Хубаво беше...

                                                 Но да мислиш не бе разрешено,

                                                 бъдещето от други определено.

                                                 Кьорфишеци – лозунги разни

                                                 по стените на магазини полупразни.

                                                 Хубаво беше...

                                                 Храмове да срутиш,

                                                 да запречиш входа,

                                                 да отнемеш правото,

                                                 вярата в Бога!!!

                                                 Да спреш хода

                                                 на един древен народ,

                                                 да гради щастие,

                                                 да върви към възход!?

                                                 ,,О, свещена простота!" –

                                                 викнал Хус от кладата,

                                                 огъня под боси му крака

                                                 ръчкала да разпали бабата!