Обелено коляно
Срещам очите ти
сред тълпата от хора.
И заслепена от страст и мечти,
поемам с устни капките дъждожни,
виждайки в бурята твоите сълзи.
Събирам чувствата на срички
и пак попадам в техен плен.
Защото знам,че се обичаме,
както птиците в простора окрилен.
В бурята от спомени унесена
отново тебе срещам призори.
И нежно ти предлагам кестена,
който щедро ми подари.
С дързостта на дяволче те призовавам
към полет-див и през глава.
Защото дори и да обелиме коляно,
пак ще вярваме в свойте чудеса.
Дори с болка да открием,
че всичко е низ от самота.
Ще можем и с ръце в джоба,
да си подариме свойта свобода.
сред тълпата от хора.
И заслепена от страст и мечти,
поемам с устни капките дъждожни,
виждайки в бурята твоите сълзи.
Събирам чувствата на срички
и пак попадам в техен плен.
Защото знам,че се обичаме,
както птиците в простора окрилен.
В бурята от спомени унесена
отново тебе срещам призори.
И нежно ти предлагам кестена,
който щедро ми подари.
С дързостта на дяволче те призовавам
към полет-див и през глава.
Защото дори и да обелиме коляно,
пак ще вярваме в свойте чудеса.
Дори с болка да открием,
че всичко е низ от самота.
Ще можем и с ръце в джоба,
да си подариме свойта свобода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Савова Все права защищены
