Nov 14, 2006, 3:38 PM

Обелено коляно 

  Poetry
732 0 3
Срещам очите ти
сред тълпата от хора.
И заслепена от страст и мечти,
поемам с устни капките дъждожни,
виждайки в бурята твоите сълзи.
Събирам чувствата на срички
и пак попадам в техен плен.
Защото знам,че се обичаме,
както птиците в простора окрилен.
В бурята от спомени унесена
отново тебе срещам призори.
И нежно ти предлагам кестена,
който щедро ми подари.
С дързостта на дяволче те призовавам
към полет-див и през глава.
Защото дори и да обелиме коляно,
пак ще вярваме в свойте чудеса.
Дори с болка да открием,
че всичко е низ от самота.
Ще можем и с ръце в джоба,
да си подариме свойта свобода.
 

© Гергана Савова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??