Моите тихи, безкръвни въстания
страшно висят. И край пътя ми веят перчеми.
Ризи белеят и, в дръзко мълчание,
даже обесени - някому правят проблеми.
Лакоми гарвани хранят с месата си,
давят ги - как се преглъща плът като тази?
Птичите орди с уплашени крясъци
идват и после отлитат на черни талази.
Свежда небето пастелно главата си,
плаче и крие сълзите си зад хоризонта.
Сякаш на моите мъртви въстания
почит последна оказало в знак, че ги помни. ...