Обещание
Само още веднъж да те взема в ръцете си.
Ще ми тежиш – надвиснало над хребет небе.
Не ще те прогоня, ще събера ветровете си
и ще оставя да ме къпят без жал дъждове.
Само още веднъж да те взема в очите си.
Ще ми париш – открадната солена вълна.
Не ще те изплача, ще задържам сълзите си
да отразяват лика ти като вода - светлина.
Само още веднъж да те взема в косите си.
Ще ме рошиш – изстрадана шокова мълния.
Не ще те удавя, ще укротя дълбините си,
за да ме гориш до пепел във смисъла, пълния.
Само още веднъж да те взема в сърцето си.
Ще ме убиеш – греховен библейски потоп.
Не ще те възпирам, ще завещая лицето си
за каменен барелеф на собствения ти гроб.
© Люсил Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
страхотно! Особено барелефа - върховна идея!
-
Сърдечни благодарности за посещението и прекрасните ви отзиви!
Недялка, Пепа, Вилдан, Венци, Плами, Таня, Петя - за мен е чест! -
Oх,Люсил.......!!!
-
Нямам думи!
Удивително стихотворение! Страшно ми харесва! -
Страхотно силен стих! Както винаги вълнуваш, Люсил, което личи и от оценките! Поздрав сърдечен! Прегръщам те!
-
много хубаво
чудесно бих казал -
Силно!!!
-
Много прочувствено стихо Люсил! Стархотни метафори! Поздрави и от мен!
-
люсил харесвам те
-
Поздрав и прегръдка за теб, Теодорка!
Ето го и Весенцето - Жарава! И в пепелта проблясна... усмивка! Прегръдки, Пламъче! -
Много ми хареса,Люсил!Както винаги е завладяващо и толкова "близко"ми звучи... Поздрав!
-
Благодаря, че прочете и сподели, Мариан! Поздрав и за теб!
Леонардо, ще оцелеем, няма страшно! Все от някъде ще дойде на помощ моята прекрасна Жарава! Благодаря ти!
Селвер, и ти си тук! Благодаря!
Не веднъж ще драскат бодлите,
но и дъх на роза ще се прокрадва.
Де да можех да отчупя стрелите...,
за да не боли, когото не трябва!
Борис!!! -
Само неее,
не веднъж бих напрегнал ушите-
за да чуя словата от тебе изпяни!
А душата ми чеше длани в бодлите
и хич не и пука, че става на рани.
-
Благодаря за вниманието, скъпи гости!
Идеми, и мен ме радва коментарът ти. Съгласна съм с теб! Обещавам, че нито ще го свиря, нито ще го пея това стихо!
Ласка, да, страданието има неприятния порок да удря като ток. Особено когато е с характер на бумеранг
Арихо, благодарности!
Марина, "жесток" в най-буквалния смисъл, нали? На мен лично ми звучи направо зловещо, но рискувах да го оставя в пълен синхрон с идеята.
Водолейче, може много да се говори на тази тема... При всички случаи, вярно обобщение би било, че е силен човекът, който я изпитва. И преживява. Поздрав!
Ивон, благодаря ти, че отново си тук!
Стелче, споко, мила! Горивото и без друго е на привършване...
Полина, радвам се, че ти харесва! Поздрав и от мен! -
Поздрав ! Страхотно !
-
Люсче, спирачните ти дискове са се изтъркали, бе...
Страшна си! -
Доста силна е тази любов, щом е готова на толкова жертви...
-
Разкошно!!!
Финалът е жесток!!! -
"изстрадана шокова мълния"
интересно обещание -
Хубава конструкция! Радващо е. МЕН ме радва де.
Само..последният стих малко прецаква мелодиката...а?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
