BG-bodil
82 результатов
Имам толкова умен живот! Да се знае!
Ден през ден ми предава уроци, уроци...
А пък други животи свенливо си траят
и си трупат връз ризите пороци, пороци...
Ето вчера, например, какво ме научи ...
  436 
Върху листа на кестени писмо ще ти напиша.
Ще драска пръстите ти, докато разлистваш,
но рани ще превързвам и лекувам в есен златна,
покрила с медни лúсти семена, които ще пораснат.
Върху кора на дъбове писмо ще ти напиша. ...
  666  15 
Когато диви коне разтреперят прах в погледа
и надиша се въздухът с мокра пепел от рози,
във нощта няма друга Луна, от мен пó-бледа,
а небето разперен чадър за въздишки си носи...
Когато плачат звездите във угаснали пламъци ...
  706 
Потърсù ме в дъжда.
В тишината на шепотно постоянство,
във тактуване нервно по ламарината
или в тропот на чисти сълзи.
Аз - в едно с вятъра, ...
  957  19 
Тихо плачеш. Като раковина ограбена.
Нямо съдиш, че изтръгнах от теб
морски шепот, на който ти вярваше,
глас безпътен от мъртви вълни...
Беше пълна, но хвърлена, изоставена ...
  739 
Историята май познава тази книжка.
Разбира се, че е различна! /нищо ново.../
Различен поглед, трепет и въздишка,
сърцето от любов тежи като олово.
Приемни и корони, принцове, каляски! ...
  595  12 
Ти ревнуваш, нали?
Беше мой и все още такъв си,
но те мъчи, че аз не съм твоя.
Как вилнееш, крещиш,
кършиш клони и вихрена ярост си, ...
  679  17 
Ти така ли падна на рамото ми -
заблуден от пиянстване лист,
с колко шапки и шалове си танцувал
преди вятърът мен да намери...
Не посегна ли малко на егото ми - ...
  653  20 
/...размисли в едно огледало.../
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...
  757 
Мой дъждовен ден, ще се втурна в небето ти,
да прегърна онзи цвят на изплакана рана.
Ще покрия с целувки от вятър лицето ти
и завинаги дъждовна вода ще остана.
Мой дъждовен ден, аз потъвам в очите ти, ...
  2312  15 
Една ръка, изцапана от листопади,
повяхнала под слънчеви заблуди.
Една ръка косите ще приглади
и утрото за тебе ще събуди.
Едни очи, безцветни от дъждовност, ...
  971  15 
Стари страници с намачкани спомени
се търкалят по пода на настоящето.
Уж са мъртво дърво, а пък корени
са забили. И раждат все същото.
Тази тук ми е първата, как ме усмихна! ...
  720  18 
Тежко дишащи облаци с упоритост на мравка
се просмукаха по небето и поискаха да заплачат.
А просторът усука се под желязната хватка,
там от болката чуха се врани да грачат.
Стъклен цвят е морето в свойта пясъчна ласка ...
  1050  21 
Във сърцето на моя си ден
/онзи, който единствено имам/,
любопитно поглеждам към мен,
с интерес на момиче със фиба.
Късам радост над живи цветя ...
  836  14 
И изправена в нищото, там,
на ръба между Вчера и Утре,
съществувам ли днес аз не знам
и дали под краката ми път е.
Днес, разперила силно ръце - ...
  774  20 
Беше неприятно изненадана от този пулс по отдавна правата диаграма. От месеци лежеше в онзи щастлив покой, който ú носеше безчувствието. Разтапяше между устните си вкуса на поредното преживяно умиране и бе притаила дъх, преди влюбеният аромат на последващо прераждане да даде нов тласък на живот в пр ...
  979  16 
Ще ми простиш ли ти мойта поезия?
Съвсем непростимата, тежка амнезия,
с която покрих не само дните назад,
а и днешните наши оставих без цвят.
Ще ми простиш ли тази моя измяна? ...
  718  21 
Тя е всичко, което очите ти виждат,
аз - онази, под затворените клепачи.
Тя жена е, за която мнозина завиждат,
аз превръщам минувачите в мариачи.
Тя е зряла - богат урожай във ръцете, ...
  772  24 
Една прашинка щастие
погали нежно устните
сред разцъфтели теменужки.
И в този миг разбрах, че
да си щастлив изкуство е, ...
  1592  23 
Миналото из ведро ме заля...
Като възторг от успеха на първата крачка,
като депресия след първото публично падане.
В коридорите му вървя.
И усещам се като в хватка на иронична закачка, ...
  533  16 
По поля от натежало, златно жито,
в аромата на пукнали, горещи липи,
от море нацелувано, от дъжд недопито,
в мене учи се сърце да тупти.
Черноземни бразди по косите рисуват, ...
  1235  21 
Обява:
Успивам безсъние.
Рисувам в сиво дъга.
Греша с целомъдрие.
Свиря на тишина. ...
  881  24 
/посветено на верния ми приятел/
Вече няма причина навън да вали.
Обещаваше въздухът на дъжд да ухае.
Вдишах - с него да изпълня гърди...
застоелият дъх на топлина ме замая. ...
  772  27 
В стачка съм.
Сигурно всички тук забелязаха
виковете във мен как белязаха
ритъма на стиха ми с безредие,
редовете с по едно междуредие… ...
  633  21 
Ще те преборя! Вярвай! Отново!
Възлюблена моя сърдечна заблудо.
Дърво съм и младо, и още сурово,
огъва ме всеки твой вятър за лудо.
Но в жилите бързат реки от живот, ...
  1174  29 
Искам да кача тази нощ на хвърчило,
да я преживея с радостен, детски възторг,
да я издухам с елегантен замах на ветрило,
да я излея до капка в поетичен поток.
А тя ме дразни като тополен пух в гърлото... ...
  1450  33 
Понякога... преди зората нова да пукне,
преди да обяви светлината нов Днес,
едно “Добър ден, Минало” бърза да хукне
и спъва се в погрешната мисъл за теб.
В очите пресъхнали бликва вода, ...
  1037  25 
И независимо от това, че разплаквах сезоните
през всичките трийсетина /и малко отгоре/ лета.
И без значение, че натежаваха плодовете по клоните,
а после се чупеха, уморени да размахват крила.
Единствено мечтите ми като прелетно ято отлитаха, ...
  923  22 
Когато пред вратата ми кучета чакат
и не мога да затворя тяхната паст
/тъй както не бих могла да спра вик сърдечен/...
Когато не часове, а сметки тиктакат
и не успявам да вкарам темпото в час ...
  739  25 
Това бе поздрав,
покана за разговор не написах.
Всички думи изгълтах отровно на екс.
Беше кимване,
/с което вероятно те слисах/, ...
  620  26 
Скрих се. Не искам да преча.
От прожектора на твоето слънце отдръпнах се бавно,
създавайки за теб новолуние.
В синьото денят ти се стече…
Перфектната нощ по живота ти хлъзга се плавно ...
  761  25 
Кабинетът за лечение на мечтите
беше изцяло решен в тюркоаз.
“Какъв е проблемът?” - докторът пита,
доволен, че в тюркоаз съм и аз.
Подадох му сбирка със моите стихове, ...
  754  23 
Искам погледът ми да се изгуби в зеленото на листата,
да заровя мислите си в бездънното на небето,
да седна върху облак, вятърът да разпилява косата,
а птичи глас нежно да гъделичка небцето...
Искам да отговоря на широката, жълта усмивка на слънцето, ...
  876  22 
Ти
как си?
Типичен, банален въпрос.
Отсреща тя… се обърка.
Но в мен „к”-то копнее, ...
  638  26 
Ти
как си?
Формален въпрос.
Аз… не зная.
Но в мен „к”-то кънти, ...
  1262  32 
Защото те видях с небето нещо да говориш,
качила се на столче, с поглед впит в нощта.
Защото инатливо, упорито, крайно спориш,
неубедена и несигурна във свойта правота.
Защото си емоция зад сто железни паравана, ...
  662  18 
Протегнала ръцете си и хванала простора,
оставила на вятъра във мен да се загръща,
до люляка разцъфнал, придаващ дъх на двора,
оглеждам се в прозореца на старата си къща.
Изглеждам като нова! Старателно изпрана, ...
  695  20 
И ти си тръгнал с този порив да ме плашиш?!
Забрави ли, че дишам в тебе, дързък Ветре?
Нали съм най-любимият от твойте кочияши,
поспри за малко – да излъжем днеска ред е.
Нали са мои братя белите ти вятърни коне ...
  693  19 
Познати булеварди, с познати светлини,
кръстосват непознати по нашите следи.
А чужди, в мисли общи, пътуваме със теб,
поели в две посоки, изгарящи от лед.
По улиците наши сияят сто луни, ...
  1073  27 
Намирам се –
В емоция да срещам себе си във огледалото,
а не магнит за твоето въображение... любов.
Прибирам се –
По своя мисъл топла във нощта, под одеялото, ...
  656  15 
Предложения
: ??:??