BG-bodil (Люсил)
82 1459
10 abr 2010, 16:25

Обещание 

  Poesía
699 0 20

Само още веднъж да те взема в ръцете си.

Ще ми тежиш – надвиснало над хребет небе.

Не ще те прогоня, ще събера ветровете си

и ще оставя да ме къпят без жал дъждове.

 

Само още веднъж да те взема в очите си.

Ще ми париш – открадната солена вълна.

Не ще те изплача, ще задържам сълзите си

да отразяват лика ти като вода - светлина.

 

Само още веднъж да те взема в косите си.

Ще ме рошиш – изстрадана шокова мълния.

Не ще те удавя, ще укротя дълбините си,

за да ме гориш до пепел във смисъла, пълния.

 

Само още веднъж да те взема в сърцето си.

Ще ме убиеш – греховен библейски потоп.

Не ще те възпирам, ще завещая лицето си

за каменен барелеф на собствения ти гроб.

© Люсил Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • страхотно! Особено барелефа - върховна идея!
  • Сърдечни благодарности за посещението и прекрасните ви отзиви!
    Недялка, Пепа, Вилдан, Венци, Плами, Таня, Петя - за мен е чест!
  • Oх,Люсил.......!!!
  • Нямам думи!
    Удивително стихотворение! Страшно ми харесва!
  • Страхотно силен стих! Както винаги вълнуваш, Люсил, което личи и от оценките! Поздрав сърдечен! Прегръщам те!
  • много хубаво
    чудесно бих казал
  • Силно!!!
  • Много прочувствено стихо Люсил! Стархотни метафори! Поздрави и от мен!
  • люсил харесвам те
  • Поздрав и прегръдка за теб, Теодорка!
    Ето го и Весенцето - Жарава! И в пепелта проблясна... усмивка! Прегръдки, Пламъче!
  • Много ми хареса,Люсил!Както винаги е завладяващо и толкова "близко"ми звучи... Поздрав!
  • Благодаря, че прочете и сподели, Мариан! Поздрав и за теб!
    Леонардо , ще оцелеем, няма страшно! Все от някъде ще дойде на помощ моята прекрасна Жарава! Благодаря ти!
    Селвер, и ти си тук! Благодаря!
    Не веднъж ще драскат бодлите,
    но и дъх на роза ще се прокрадва.
    Де да можех да отчупя стрелите...,
    за да не боли, когото не трябва!
    Борис!!!
  • Само неее,
    не веднъж бих напрегнал ушите-
    за да чуя словата от тебе изпяни!
    А душата ми чеше длани в бодлите
    и хич не и пука, че става на рани.
  • Благодаря за вниманието, скъпи гости!
    Идеми, и мен ме радва коментарът ти. Съгласна съм с теб! Обещавам, че нито ще го свиря, нито ще го пея това стихо!
    Ласка, да, страданието има неприятния порок да удря като ток. Особено когато е с характер на бумеранг
    Арихо, благодарности!
    Марина, "жесток" в най-буквалния смисъл, нали? На мен лично ми звучи направо зловещо, но рискувах да го оставя в пълен синхрон с идеята.
    Водолейче, може много да се говори на тази тема... При всички случаи, вярно обобщение би било, че е силен човекът, който я изпитва. И преживява. Поздрав!
    Ивон, благодаря ти, че отново си тук!
    Стелче, споко, мила! Горивото и без друго е на привършване...
    Полина, радвам се, че ти харесва! Поздрав и от мен!
  • Поздрав ! Страхотно !
  • Люсче, спирачните ти дискове са се изтъркали, бе...
    Страшна си!
  • Доста силна е тази любов, щом е готова на толкова жертви...
  • Разкошно!!!
    Финалът е жесток!!!
  • "изстрадана шокова мълния"

    интересно обещание
  • Хубава конструкция! Радващо е. МЕН ме радва де.

    Само..последният стих малко прецаква мелодиката...а?
Propuestas
: ??:??