10 abr 2010, 16:25

Обещание

  Poesía
803 0 20

Само още веднъж да те взема в ръцете си.

Ще ми тежиш – надвиснало над хребет небе.

Не ще те прогоня, ще събера ветровете си

и ще оставя да ме къпят без жал дъждове.

 

Само още веднъж да те взема в очите си.

Ще ми париш – открадната солена вълна.

Не ще те изплача, ще задържам сълзите си

да отразяват лика ти като вода - светлина.

 

Само още веднъж да те взема в косите си.

Ще ме рошиш – изстрадана шокова мълния.

Не ще те удавя, ще укротя дълбините си,

за да ме гориш до пепел във смисъла, пълния.

 

Само още веднъж да те взема в сърцето си.

Ще ме убиеш – греховен библейски потоп.

Не ще те възпирам, ще завещая лицето си

за каменен барелеф на собствения ти гроб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотно! Особено барелефа - върховна идея!
  • Сърдечни благодарности за посещението и прекрасните ви отзиви!
    Недялка, Пепа, Вилдан, Венци, Плами, Таня, Петя - за мен е чест!
  • Oх,Люсил.......!!!
  • Нямам думи!
    Удивително стихотворение! Страшно ми харесва!
  • Страхотно силен стих! Както винаги вълнуваш, Люсил, което личи и от оценките! Поздрав сърдечен! Прегръщам те!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...