7 нояб. 2009 г., 17:20

Обесих си мечтите 

  Поэзия
1170 0 10
Всички мостове отдавна запалих,
а реките преливат (от моите сълзи)!
На любовта ми към теб плесница ударих.
Далеч от мен я прогоних. (И ти с нея върви)!
От миналото с тебе всичко заличих,
само сянката запазих! И ме следва неотлъчно.
Пази ме (като орлица) от излишни нежности.
Наред погазвах всичко! Без да ми е мъчно!
Дългите ми плитки за въжета ми послужиха,
на тях обесих моите мечти!
Заради тяхнаха дързост с живота си платиха,
но пак възмездието не е пълно! Уви... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Все права защищены

Предложения
: ??:??