Обесих си мечтите
Всички мостове отдавна запалих,
а реките преливат (от моите сълзи)!
На любовта ми към теб плесница ударих.
Далеч от мен я прогоних. (И ти с нея върви)!
От миналото с тебе всичко заличих,
само сянката запазих! И ме следва неотлъчно.
Пази ме (като орлица) от излишни нежности.
Наред погазвах всичко! Без да ми е мъчно!
Дългите ми плитки за въжета ми послужиха,
на тях обесих моите мечти!
Заради тяхнаха дързост с живота си платиха,
но пак възмездието не е пълно! Уви...
Да бяха те първо ме погубили -
да не видя как възкръсват и ме сочат!
От пепелищата възкръсват още по-силни
и в любовната пропаст ме карат пак да скоча...
© Ванеса All rights reserved.
