7 nov 2009, 17:20

Обесих си мечтите 

  Poesía
1035 0 10

Всички мостове отдавна запалих,

а реките преливат (от моите сълзи)!

На любовта ми към теб плесница ударих.

Далеч от мен я прогоних. (И ти с нея върви)!

 

От миналото с тебе всичко заличих,

само сянката запазих! И ме следва неотлъчно.

Пази ме (като орлица) от излишни нежности.

Наред погазвах всичко! Без да ми е мъчно!

 

Дългите ми плитки за въжета ми послужиха,

на тях обесих моите мечти!

Заради тяхнаха дързост с живота си платиха,

но пак възмездието не е пълно! Уви...

 

Да бяха те първо ме погубили -

да не видя как възкръсват и ме сочат!

От пепелищата възкръсват още по-силни

и в любовната пропаст ме карат пак да скоча...

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??