7 nov 2009, 17:20

Обесих си мечтите

  Poesía
1.4K 0 10

Всички мостове отдавна запалих,

а реките преливат (от моите сълзи)!

На любовта ми към теб плесница ударих.

Далеч от мен я прогоних. (И ти с нея върви)!

 

От миналото с тебе всичко заличих,

само сянката запазих! И ме следва неотлъчно.

Пази ме (като орлица) от излишни нежности.

Наред погазвах всичко! Без да ми е мъчно!

 

Дългите ми плитки за въжета ми послужиха,

на тях обесих моите мечти!

Заради тяхнаха дързост с живота си платиха,

но пак възмездието не е пълно! Уви...

 

Да бяха те първо ме погубили -

да не видя как възкръсват и ме сочат!

От пепелищата възкръсват още по-силни

и в любовната пропаст ме карат пак да скоча...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...