Обет
в монах превърнах душата си
моли се
Бог мир да даде.
тишината
свещ да запали,
огнена факла
тялото ми да превърне
живот да вдъхне...
не е за мен килията тясна
птица съм
над върхове да се рея
с облаци да се прегръщам
слънцето рано да посрещам
да изпращам по него
до мое либе обич
вечер луната да питам
как е Тя
надникна ли зад завесата ѝ,
сестрице бледолика?
виде ли я?
спи ли, или по мен се побърква?
погали я мила Месечинко,
моля те,
по черни коси дъхави
целуни я кротко по бело лице хубаво
спри се на устни побелели
и на клепки с ресници дълги
направи го вместо мене, сестрице
що си по нощите със звездици пойдела
по свето широчек.
не ѝ казвай за моите тежки неволи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктор Добрин Димитров Все права защищены
