Обезличен

11 сент. 2007 г., 07:52

Поэзия

1203 0 1

Следиш живота отстрани
далеч от всичките беди,
наблюдаваш чуждите съдби,
забравяш кой си ти.
Спотайваш се в тълпата,
бягайки от самотата,
в която отдавна живееш,
с другиго без да споделяш.
Безличността е твоята защита,
душата ти с лъжовната и маска е покрита -
нито сълза посмяваш да пролееш,
нито можеш да се смееш.
Живееш като роб без свое мнение
и все повече потъваш в забвение.
Тук си, но никой не го усеща.
Говориш, но няма отговор насреща.
След себе си не оставяш следа.
Ти си просто сянка, бледа сянка -
ти си тази тиха мрачна празнота,
която си отива с пристигането на нощта.

Обезличен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения