Обезличен

Sep 11, 2007, 7:52 AM

Poetry

1249 0 1

Следиш живота отстрани
далеч от всичките беди,
наблюдаваш чуждите съдби,
забравяш кой си ти.
Спотайваш се в тълпата,
бягайки от самотата,
в която отдавна живееш,
с другиго без да споделяш.
Безличността е твоята защита,
душата ти с лъжовната и маска е покрита -
нито сълза посмяваш да пролееш,
нито можеш да се смееш.
Живееш като роб без свое мнение
и все повече потъваш в забвение.
Тук си, но никой не го усеща.
Говориш, но няма отговор насреща.
След себе си не оставяш следа.
Ти си просто сянка, бледа сянка -
ти си тази тиха мрачна празнота,
която си отива с пристигането на нощта.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Незабравима (Кремена Стоева)

2007-09-11T10:53:46+03:00

Поздрав за стиха!
Не робувай винаги, на точните рими!