14 февр. 2013 г., 12:46

Обезличени

1.3K 0 1

Изгубени... измачкани... изтрити... -

това усещане е нетипично

за жив човек, с душа от гняв пропита

и въпреки това звучи логично.

Когато те разпънат в световете

на хорските желания и болки,

забравен си дори от боговете -

налазен от фалшиви богомолки!

И сам напред да крачиш своеволно

не е прието - всеки ти диктува

и множеството все е недоволно!

А в теб сърцето трябва да пасува!

Дори да протестираш, си безмълвен,

а личните ти чувства са в архива...

Къде ти беше някога акъла,

та сля се доброволно с колектива?

Навсякъде с едно и също бреме

животът ни безмилостно беляза

и колкото и разумът да стене,

отблъскващо ухаем на проказа.

Съдба, ще каже някой и ще вдигне

безсилно, апатично раменете

и без да пробва нещо да постигне

ще проси милост – „Сам ме оставете!“...

Борбата е химера в обществото

на сивите, безлични индивиди...

когато се търкулне колелото

дори и Глупостта ще им завиди!

 

Да свършвам вече мрачната тирада -

за чуждите прищевки май е време.

В долапа скрих душа, а беше млада...

На кой ли всъщност пука му за мене...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дида Христозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С времето човек претърпява много разочарования и огорчения и вярата му в живота и в хората сериозно се разклаща!... Но вярата в себе си и в Бог не бива да губи никога!...Поздрав за силния стих!
    Честит празник, на патерица!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...