Feb 14, 2013, 12:46 PM

Обезличени

1.3K 0 1

Изгубени... измачкани... изтрити... -

това усещане е нетипично

за жив човек, с душа от гняв пропита

и въпреки това звучи логично.

Когато те разпънат в световете

на хорските желания и болки,

забравен си дори от боговете -

налазен от фалшиви богомолки!

И сам напред да крачиш своеволно

не е прието - всеки ти диктува

и множеството все е недоволно!

А в теб сърцето трябва да пасува!

Дори да протестираш, си безмълвен,

а личните ти чувства са в архива...

Къде ти беше някога акъла,

та сля се доброволно с колектива?

Навсякъде с едно и също бреме

животът ни безмилостно беляза

и колкото и разумът да стене,

отблъскващо ухаем на проказа.

Съдба, ще каже някой и ще вдигне

безсилно, апатично раменете

и без да пробва нещо да постигне

ще проси милост – „Сам ме оставете!“...

Борбата е химера в обществото

на сивите, безлични индивиди...

когато се търкулне колелото

дори и Глупостта ще им завиди!

 

Да свършвам вече мрачната тирада -

за чуждите прищевки май е време.

В долапа скрих душа, а беше млада...

На кой ли всъщност пука му за мене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дида Христозова All rights reserved.

Comments

Comments

  • С времето човек претърпява много разочарования и огорчения и вярата му в живота и в хората сериозно се разклаща!... Но вярата в себе си и в Бог не бива да губи никога!...Поздрав за силния стих!
    Честит празник, на патерица!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...