2 дек. 2008 г., 06:29

Обич

1.1K 0 17
Какво се случи с нежността за двама?
Къде угасна светлата искра?
Нима в живота нищо трайно няма
и преходна е даже любовта?
Нима ръце, преплетени до вчера,
ще се отдръпнат, тъжни и сами?
Нима очи, препълнени с доверие,
ще се разминат, гледайки встрани?
Нали, все пак, обичахме се честно!
Нали в душите щастие живя!
Но думи две, жестоки и нелесни,
пронизаха красивата мечта...
Защо така? Нима в сърцата няма
последна капка нежна доброта?
Не вярвам, че животът е измама!
Не вярвам, че е грешка обичта!
Родена ли е, значи е потребна.
Живяла ли е, значи е сред нас!
Огледай се, тя още е във тебе.
И още дълго ще я пазя аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...