2.12.2008 г., 6:29

Обич

1.1K 0 17
Какво се случи с нежността за двама?
Къде угасна светлата искра?
Нима в живота нищо трайно няма
и преходна е даже любовта?
Нима ръце, преплетени до вчера,
ще се отдръпнат, тъжни и сами?
Нима очи, препълнени с доверие,
ще се разминат, гледайки встрани?
Нали, все пак, обичахме се честно!
Нали в душите щастие живя!
Но думи две, жестоки и нелесни,
пронизаха красивата мечта...
Защо така? Нима в сърцата няма
последна капка нежна доброта?
Не вярвам, че животът е измама!
Не вярвам, че е грешка обичта!
Родена ли е, значи е потребна.
Живяла ли е, значи е сред нас!
Огледай се, тя още е във тебе.
И още дълго ще я пазя аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...