В сърцето си аз те прегърнах,
в душата си нежно пових,
във тихата болка покълнах,
тревожното - в бяло обвих.
Понасям те в мисъл стаена,
на делнична нейна сестра,
от вярност съм тъй запленена
и думи на обич мълвя.
Потъвам във странна омая
от нашите срещи добри,
за нищичко аз се не кая,
че огън в душите гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
, Добричка, Пепи - и на вас искрено благодаря! Бъдете живи и здрави! Добричка, чакам нови снимчици
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
