В сърцето си аз те прегърнах,
в душата си нежно пових,
във тихата болка покълнах,
тревожното - в бяло обвих.
Понасям те в мисъл стаена,
на делнична нейна сестра,
от вярност съм тъй запленена
и думи на обич мълвя.
Потъвам във странна омая
от нашите срещи добри,
за нищичко аз се не кая,
че огън в душите гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
, Добричка, Пепи - и на вас искрено благодаря! Бъдете живи и здрави! Добричка, чакам нови снимчици
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
