В сърцето си аз те прегърнах,
в душата си нежно пових,
във тихата болка покълнах,
тревожното - в бяло обвих.
Понасям те в мисъл стаена,
на делнична нейна сестра,
от вярност съм тъй запленена
и думи на обич мълвя.
Потъвам във странна омая
от нашите срещи добри,
за нищичко аз се не кая,
че огън в душите гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
, Добричка, Пепи - и на вас искрено благодаря! Бъдете живи и здрави! Добричка, чакам нови снимчици
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
