В сърцето си аз те прегърнах,
в душата си нежно пових,
във тихата болка покълнах,
тревожното - в бяло обвих.
Понасям те в мисъл стаена,
на делнична нейна сестра,
от вярност съм тъй запленена
и думи на обич мълвя.
Потъвам във странна омая
от нашите срещи добри,
за нищичко аз се не кая,
че огън в душите гори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Криси Todos los derechos reservados
, Добричка, Пепи - и на вас искрено благодаря! Бъдете живи и здрави! Добричка, чакам нови снимчици
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
