29 янв. 2009 г., 08:05

Обич 

  Поэзия » Другая
1011 0 22

 

 

Не, не искам да бъда обичан

фронтално.

Фронтовете ги оставям на други.

Не желая да бъда обичан

брутално -

мисълта за това ме отблъсква...

Обичайте ме

спонтанно -

от това именно имам нужда.

Обичайте ме

нормално -

по-хубава обич

няма!

 

Скърцат вратите.

Забравени стаи.

Обичта копае

зад

гардероба.

Паяжините - не говорят,

паяците  -

не преговарят.

 

Обичайте ме, или ме мразете -

всичко е в един поглед .

Или ще погледнеш към него,

или ще погледнеш

надолу.

 

Тъмно утро,

орязани клони.

Тъжен сняг покорил е полята.

Та нима имам нужда от друго...

Тъгата,

тъгата,

тъгата...

 

Плаче куцото куче на „Попа".

Плаче моето всичко до него.

А дали ще си кажем нещо...

Плаче утрето ми...

проклетото!

 

Един Том Уейтс и „наздраве" на смяната.

Красотата е твърде

тиха.

Съветваш ме да обичам?

Ще обикна, дете,

всичко!

 

Не, не искай да бъдеш обичана -

фронтално или  анфасно.

Имаш моята обич

нормална...

По-хубава обич

няма!

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??