Обич
Не, не искам да бъда обичан
фронтално.
Фронтовете ги оставям на други.
Не желая да бъда обичан
брутално -
мисълта за това ме отблъсква...
Обичайте ме
спонтанно -
от това именно имам нужда.
Обичайте ме
нормално -
по-хубава обич
няма!
Скърцат вратите.
Забравени стаи.
Обичта копае
зад
гардероба.
Паяжините - не говорят,
паяците -
не преговарят.
Обичайте ме, или ме мразете -
всичко е в един поглед .
Или ще погледнеш към него,
или ще погледнеш
надолу.
Тъмно утро,
орязани клони.
Тъжен сняг покорил е полята.
Та нима имам нужда от друго...
Тъгата,
тъгата,
тъгата...
Плаче куцото куче на „Попа".
Плаче моето всичко до него.
А дали ще си кажем нещо...
Плаче утрето ми...
проклетото!
Един Том Уейтс и „наздраве" на смяната.
Красотата е твърде
тиха.
Съветваш ме да обичам?
Ще обикна, дете,
всичко!
Не, не искай да бъдеш обичана -
фронтално или анфасно.
Имаш моята обич
нормална...
По-хубава обич
няма!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
