Защо така безумно те обичам? Повярвай ми, това не е шега. Защо без теб не мога да живея, но защо отричам? Защо аз винаги изгубвам любовта? Съдбата своя с мъка ще приема, сама да съм без теб ми отреди - но любовта ми тя не може да отнеме, защото таз любов живота ми крепи. Със нея да си - пък съдба е твоя и питам се дали е по-добре и докога със тази болка ще се боря?... Ах, как искам времето да спре и да ми върне всички дни предишни и всичките несбъднати мечти - и ако можех да ги върна, бих ти подарила едно сърце и хиляди звезди. Очите ако могат да говорят, ще ти разкажат как без теб живях и колко болка крие се в душата моя и как те търсих... но превърна в прах - мечтите, любовта неизживяна, остана само спомена за тях, една голяма и кървяща рана... Една несбъдната докрай мечта... Една изгубена почти надежда... Една съдба - отнела любовта. Ще се опитам всичко да забравя, с един човек едва ли свършва любовта, когато силно си обичал, все остава искра, която бляска в пепелта. И блясъкът на таз искра те сгрява и ти се чувстваш някак си по-нов, че споменът за таз любов остава да те крепи в живота тъй суров.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.