15 мая 2019 г., 13:25

Обич е повече...

1.2K 4 3

Аз не искам. Не мога! Разбираш ли?
Как душите разделят се, знаеш ли? 
Щом са се срещали вече...
Ще преглътна ден-два, месец
Още колко? Епохи се чакахме. 
И трябва да спрем времето! 
Уж така си била орисана... 
А в дъха между думите 
има пауза за вричане. 
Замълчи...
Изтръгни онова скучно "Обичам те".
Обич е повече. И от цяр. И от вяра. 
И от нас двамата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Владимиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми!
  • От паузите след време най-боли, от неизказаните...
    Хареса ми!
  • "Обич е повече. И от цяр. И от вяра.
    И от нас двамата." - Димитър, за пръв път чета твоя творба, но съм впечатлена от зрелостта на лирическия герой. Да, ако очакваният човекът не разчита мълчанието ни, обичта май не е цяр тогава. Харесах сдържаността на чувството и начина, по който си я пресъздал поетично. Успех в живота и в изкуството!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...