15 мая 2019 г., 13:25

Обич е повече...

1.2K 4 3

Аз не искам. Не мога! Разбираш ли?
Как душите разделят се, знаеш ли? 
Щом са се срещали вече...
Ще преглътна ден-два, месец
Още колко? Епохи се чакахме. 
И трябва да спрем времето! 
Уж така си била орисана... 
А в дъха между думите 
има пауза за вричане. 
Замълчи...
Изтръгни онова скучно "Обичам те".
Обич е повече. И от цяр. И от вяра. 
И от нас двамата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Владимиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми!
  • От паузите след време най-боли, от неизказаните...
    Хареса ми!
  • "Обич е повече. И от цяр. И от вяра.
    И от нас двамата." - Димитър, за пръв път чета твоя творба, но съм впечатлена от зрелостта на лирическия герой. Да, ако очакваният човекът не разчита мълчанието ни, обичта май не е цяр тогава. Харесах сдържаността на чувството и начина, по който си я пресъздал поетично. Успех в живота и в изкуството!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...