26 июл. 2007 г., 00:25

Обич или омраза

775 0 4
 

Обичам те, не го ли разбра?

Мразя те също така.

Не искам да си ми в сърцето,

но напук на мен си там.

Ти си в мислите ми постоянно...

Изчезвай моментално.

Под кожата си ми.

Измъчва ме това.

Казвам, че те мразя,

но знам, че е лъжа.

Обичам те и измъчвам се жестоко,

защото твоето сърце

не е в моите ръце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ми ваше мнение одобрявам го и ще си извадя изводи ... нз не твардя че ставам за поетеса просто сам ги написала и реших да ги споделя с други хора може би след време ще се смея на това как сам могла да ги напиша,но за момента не се срамувам от това което сам написала се пак сега едва започвам така че...Мерси на всички все пак
  • Не мисля, че можеш да пишеш добре...за чалга текст-да,но поезия-не!
  • Изсра се совершенно връз белио лист (ориентирано към по-долната фъшкия (коментара визирам, не авторката, въпреки че е все тая...))

    Стихчето е наивно и просто. Харесва ми обаче, понякогаш и това е достатъчно...
  • Недей да мразиш! (оценка не пиша - чувствата не се оценяват)
    Поздрав за добре дошла!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...